сряда, 16 март 2016 г.

Трябва ли да следваме Сунната?

Въпрос: Трябва ли да следваме и Сунната на Пророка Мухаммад, а не само Корана?


В името на Аллах, 

Въпросът изглежда необичаен и странен за практикуващ мюсюлманин. Как може нещо което е пределно ясно, че е неразделна част от Исляма да става повод за дискусии и дебати?! 

Но щом задавате този въпрос, с помоща на Аллах ще посочим защо е задължително да се следва и постановлението засягащо тези, които я отричат. С това  ще опровергаем имащите съмнения, както и отклонилата се група, наричаща себе си Кураниун. (Корана няма нищо общо с тях!)


Ин ша Аллах, тази дискусия ще е полезна за всеки, който иска да разбере истината по въпроса. 


Доказателства за важността на Сунната


В Корана се говори за важността на Сунната, например:

а.) ‘’Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах.’’ [Нисаа’ 4:80] 

Аллах описва подчинението към Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) като част от службата към самия Него. След това Аллах показва връзката между подчинение пред Него и подчинение пред Пророка. 

‘’О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника.’’ [Нисаа’ 4:59]


б.) Аллах ни предупреждава да не противоречим на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и казва, че всеки който не му се подчинява ще бъде хвърлен във вечният Ад.  Аллах казва (превод на значението): ’’... И да се боят онези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или да не ги сполети болезнено мъчение!’’ [Нур 24:63]


в.) Подчинението пред Пророка е религиозно задължение повелено от Аллах и всяко възпротивяване или противоречие е знак за лицемерие:

’’Но не -; кълна се в твоя Господ! -; те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник (О Мухаммад) за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват. [Нисаа 4:65]


г.) Аллах заповядва на слугите Си да отклинкват на Неговите повели и тези на Неговия Пратеник:  ’’О, вярващи, откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи! И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!’’[Анфаал 8:24]

е.) Аллах заповядва на Своите слуги да се обръщат към него за разрешаване на всеки спор:

 ’’И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника..’’[Нисаа 4:59]


Сунната сама по себе си показва важността на Хадисите. Например:


а.) Тирмизи предава от Абу Раафи и други, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: ’’ Не искам да видя нито един от вас, чувайки моите инструкции и забрани да казва: ’’Не го приемам’’ и ’’Не намерихме нищо такова в книгата на Аллах.’’ Абу Иса казва, че хадиса е добър и достоверен [Сунна ат-Тирмизи, № 2663].


Ал-Ирбад Ибн Саария, Аллах да е доволен от него, предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: ’’Дали някой от вас мисли, че Аллах ще спомене забраненото само в Корана? Казвам ви, в името на Аллах, че съм предупредил и задължил и забранил неща които са толкова важни колкото са и нещата в Корана, ако не и повече. ’’[записан от Абу Дауд, Китаб ал Кирадж уал-имраа уал-фай].


б.) Абу Дауд също предава от Ал-Ирбад Ибн Саария, Аллах да е доволен от него, че: ’’Един ден Пратеника на Аллах (Мир нему) водеше молитвата, след това се обърна към нас със сериозен глас и каза: ’’Обърнете внимание на моята сунна (обичаи, традиции, начини) и на обичаите на Праведните Калифи след мен, следвайте ги и се придържайте към тях неотлъчно.’’[Сахих Абу Дауд, Китаб ал Сунна]

3. Учените единодушно потвърждават (иджма’) значението на Сунната.


Ал-Шафи, Аллах да е доволен от него, казва: ‘’Не знам никой измежду Сподвижниците и Таби’ин (поколението след Сподвижниците), който е предал думите на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови) без да ги приема, да се придържа към тях и да ги признава като сунна. Тези, които идват след Таби’ин и тези, с които се срещнахме правеха същото; всички те са признали преданията и са ги обявили за сунна, хвалейки тези, които я следват и критикувайки тези, които застават против тях. Който се отлъчи от този път, ще бъде считан от нас като отлъчен от пътя на Сподвижниците на Пророка (Аллах да го благослови) и учените, които ги последваха и ще бъде обявен за невеж.’’ 

Здравият разум подсказва важността на Сунната. 


Факта, че Пророка (Аллах с мир да го дари) е Пратеник на Аллах показва, че ние трябва да вярваме на всичко казано от него и да се подчиняваме на всяка негова заповед.  Дори няма нужда да се споменава, че ни е казал неща и ни е дал наредби наред с Корана.

Безмислено е да се прави разграничаване между Сунната и Корана когато иде реч за спазването и разбирането им. Задължително е да се вярва в това, което той ни е казал и да следваме наредбите му. 


Постановлението относно тези които отричат значението на Сунната е, че те са неверници (каафир), защото отричат добре позната и неупровержима част от религията. 


Аллах да благослови нашия Пророк Мухаммад.




Шейх Салих ал Мунаджид