Няма трудни въпроси в Исляма

Ако Бог е всемогъщ , техически възможно ли е за Него да създаде друг Бог като
Него?




Ако Бог създаде друг Бог, то втория ''Бог'' ще има НАЧАЛО и няма, как да е
Бог. Истонсткият Творец НЯМА създател, няма и начало. Така, че това е АБСУРД.


Ето още нещо интересно по темата.

След като разкрихме схващането за политеизма (многобожието) заедно с
обяснението за качествата и стигнахме до извода, че Аллах е притежател на
абсолютното съвършенство, не са необходими доказателства, за да се приеме, че
монотеизмът се очертава съвсем ясно. Твърденията за повече от един бог се
нуждаят от доказателства. Въпреки това ще се спрем на темата от гледна точка
на връзките й с живота.


Да предположим, че съществуват два бога. Ако може да се докаже това, ще бъде
приет политеизмът. Но когато се уверим в несъстоятелността на подобно нещо, би
трябвало да се съгласим с монотеизма. Когато говорим за два бога, погрешно е
да приемем, че техните качества са еднакви. Следователно, ако са еднакви,
второто божество няма да има нужда от качествата на първото. При това
положение се получава единство. Обратно, ако по качества едното превъзхожда
другото, то поради своите слабости второто ще има нужда от първото и пак се
поражда единство. На този, който отрича съществуването на един-единствен
Създател, ако приеме, че между двата бога са налице различия в качествата им,
ще отговорим така: Допускайки превъзходство между двата бога, вие предлагате
доказателства против себе си. Наличието на специфични качества означава, че те
се различават един от друг и това води до нарушаване на равенството. Когато то
изчезне, ще започне противодействие, при което превъзхождащият ще унищожи
другия и пак остава само Единствен Бог.

Приемането на две числа в математиката означава, че те съществуват като две
отделни числа. Така че невъзможно е съществуването на едното да изисква
отсъствието на другото. Ако този абсолютизъм обаче е по-силен в първото,
тогава второто същество държи първото в своя обхват, то остава да съществува,
а първото изчезва. Следователно абсолютизмът (съвършенството във всяко
отношение) обхваща в себе си всичко. Ако ли не, то не може да премине обръча
на независимостта на другите. В заключение абсолютното същество се отличава
със своята едносъщност.

Това едновременно е доказателство и за Единобожието, и че светът е сътворен
впоследствие и за това не е вечен. Ако приемем вечността и Вселената, отново
ще се появат две абсолютни същества. Както виждате, това е невъзможно. И така
още по-ясно разбираме значението на знанието от Свещения Коран.

...Негови са творението и повелята... [7:54]

Може би е необходимо по-ясно да установим смисъла на появилото се
доказателство при сравнение на монотеизма и политеизма: Когато говорим за
двама Творци, истината е, че единият от тях по мощ и знания непременно ще
подпомага другия. Ако единият от тях е лишен от тези качества, той не може да
бъде бог. В случая остава само единият. Но ако притежава съответните качества,
за да надделее другия, тъй като ще отпадне неговата божественост, пак остава
само Единствен Бог. Някои философи определят това като „анулиране на едното
божество от другото"и към това допълват: „При съществуване на две божества по
едно и също време едното може да желае Зейд да е прав, а другото -седнал. При
това положение в едно и също време е невъзможно да се изпълни волята и на
двамата. Следователно, ако волята на единия надделее над волята на другия, то
тогава този, който ще остане безсилен, тъй като ще бъде победен, не може да
бъде бог и остава с другия единствен Бог."

Ибн-и Джерир от Табари, засягайки темата, казва: „Не е възможно по качества и
способности единият бог да изпревари или да изостане от другия. Ако единият от
двамата е безсилен спрямо другия, Той е надминат и е несъстоятелно да бъде
бог. Ако двамата притежават еднаква сила, единият все пак трябва да притежава
специфични способности, с които оставя другия зад себе си. По-слабият не може
да бъде бог. В заключение както на земята, така и на небесата съществува една
абсолютна сила, единствен Бог, който не може да бъде подвластен. Умът на
всеки, който защитава политеизма вследствие на неговата изостаналост, не може
да се освободи от идолопоклонническата си мисъл и от въображаемото си
разсъждение. Той е далеч от изследователя и е в постоянна борба с рационалното
мислене.

Считам, че не съществува такъв, който може да защити политеизма, опирайки се
на разума и логиката. Изследванията водят към монотеизма, Единния Бог, който е
лишен от качествата на онова, което се е появило впоследствие. Или пък ако
всеки от тях е по-силен от другия, то поради отликата пак е безсилен
вследствие на делене, съединяване и раждане. Въпреки фалшивите вярвания днес
многобожието (политеизма) е рухнало...."